Совите са забележителни животни. Те се появяват в истории и

 Совите са забележителни животни. Те се появяват в истории и легенди от хиляди години, още от времето на античните гърци и египтяни. Много разнообразни култури от всички краища на света са придавали алегорично значение на совите – виждали са ги като пазители на мъдростта, бранители на мъртвите и пазители на подземния свят.

Бухалът (Bubo bubo) е най-едрата нощна граблива птица срещаща се в България. Бухалът се среща единствено в изолирани места, само че като цяло на обширни територии от Европа и Азия, без крайния север: в остарели широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи,скалисти терени. Бухалът ловува през нощта. В другите области плячка за него са най-разнообразни животни - плъхове, мишки, зайци. Яде и мърша от тези типове, както и млади и възрастни лисици,златки и други хищници до едри инсекти, най-често бръмбари, даже раци и риба. Особено обича таралежи и змии, като не се опасява от отровата на пепелянката. Напада и черни и степни порове, прилепи, които улавя, до момента в който почиват кацнали, и съвсем всички по-дребни птици  в ловния му сектор.

 Горската ушата сова (Asio otus) е птица от семейство сови. Среща се и в България.По външен тип припомня бухал, само че е доста по-дребна. Размахът на крилете ѝ е към 86-98 см, дължината на тялото - 31-37 и тежи сред 220 и 650 гр. Половият диморфизъм е едва изразен, като женските са по-едри и мрачно оцветени. Както множеството совоподобни е дейна най-вече нощем, а през деня стои неподвижна и добре прикрита със защитната си багра на някои пън или пълен клон. Подобно на бухала има " уши " от пера и очите ѝ са с ръждиво, жълто или оранжево-червен цвят. Общия звук на оперението ѝ е кафеникав, пъстър с по-тъмни петънца и внезапни, краката са покрити с пера съвсем до ноктите.

 Гласът ѝ е по-слаб от този на бухала, само че с присъщите за совите тонове. Среща се във всевъзможни видове гори-иглолистни, широколистни и смесени, в равнини, низини и планини, в случай че е оставена на мира се заселва и в паркове, само че като цяло отдава желание на иглолистите гори. В по-студените северни региони се приближава повече до човешките поселения. В северните региони е прелетна, в зоните с сдържан и субтропичен климат в Европа, Азия и северна Африка води установен метод на живот и в тропиците се появява най-вече с цел да зимува. Хранят се най-вече с дребни гризачи, като мишки и полевки, което ги прави доста скъп и незаместим инструмент за контролиране на екологичното равновесие и надзор на числеността на популациите на дребните гризачи. Ловува нормално нощем от засада употребявайки зрението и слуха си, които са великолепно развити. Може да ловува сполучливо употребявайки и единствено едно от сетивата си, слухът ѝ е толкоз развъртян, че може да локализира по шума прикрит под листа и трева, незабележим за окото гризач и да го залови.

 Възрастните птици нормално имат целогодишна ловна територия, която познават добре. При липса на задоволително гризачи или зимно време с дебела снежна завивка ловят и дребни птици. Лови и от време на време по-едри инсекти, като скакалци и бръмбари. Захваща и убива плячката си сходно на другите представители на фамилията, обръщайки обратно по един от пръстите на краката си и умъртвявайки с нокти. Дребните гризачи нормално гълтам цели. Както при другите совови, несмилаемите останки от храната, се акумулират в стомаха на топки последователно и от време на време биват повръщани под формата на по този начин наречените погадки, състава на които разрешава най-лесно и тъкмо да се дефинира диетата на птицата.

 Блатната сова (Asio flammeus ) е птица от семейство Сови. Среща се и в България. Блатната сова е с дължина на тялото 36-40 cm, колкото е и добре познатата Горска ушата сова. Главната разлика са дребните уши от пера блатната сова. Цветът на очите на блатната сова е с мрачен цвят, като ирисът е жълт. Оперението на блатната сова е мрачно кафяво на гърба, а на противоположната страна по - ярко и от време на време щриховано. Перушината на женските сови тенденциално е по-тъмна от тази на сътрудниците им.

 Блатната сова е птица, обичаща по-влажните климатични области. Среща се в Русия, Скандинавия, Англия, Исландия и от елементи в Холандия. В Средна Европа може да се види относително рядко. През 2005 година в Германия броят на блатните сови нараства от 70 на 170. Най-голяма популация совата има в азиатската част на Русия. На американския континент може да се следи в Канада, северната част на САЩ и Хавай. Също по този начин в Андите и на островите Галапагос. Главната храна на блатната сова са полевките. По избор ядат и други дребни гризачи и птици. Блатната сова ловува на мръкване, само че е забелязвана и през деня. По време на полет совата държи крилата си напряко в посока нагоре. Ако бъде нападната и " притисната до стената " тя разперва криле с цел да наподобява по-голяма. Мъжките тежат към 350 грама, а женските са с тегло почти 420 грама.

 Забулената сова (Tyto alba) е приблизително голяма нощна граблива птица, срещаща се и в България. Оперението ѝ е доста тънко, в пастелени цветове, с бяло було. Няма изразен сексуален диморфизъм. Широко публикувана по всички континенти със относително ниска компактност на популацията. На доста места числеността ѝ е станала сериозно ниска в последните години, само че на други се вижда стабилизация или даже леко увеличение. Хищна птица, ловува нощем, като прелестният ѝ слух ѝ оказва помощ да открива плячката си и под снежна или листна завивка. Храни се с дребни гризачи, влечуги, земноводни, птици, едри насекоми и други безгръбначни.

 Горската улулица (Strix aluco) е птица от семейство Сови. Средно огромна по мярка. Един от най-обикновените типове европейски сови. Среща се и в България. Сравнително едра сова, доближаваща се до размерите на гълъб. Размахът на крилата е към 94—104 cm. Главата е огромна, с ясно обрисуван лицев диск и без присъщите издължени пера — “уши ”. Крилата са закръглени, а опашката е къса.  Горната страна на тялото ѝ е кафява или ръждивокафява с тъмни надлъжни петна и дребни белезникави линии. Отдолу е белезникава с необятни надлъжни и напречни шарки. Няма сексуален диморфизъм. Младите екземпляри имат по-рехаво оперение и светли размити шарки. Горската улулица е непрекъсната птица. Среща се по-често в широколистни планински гори и относително рядко в равнините. През зимата посещава изкуствени насаждения, паркове, градини и обитаеми места. В последните десетилетия все по-често загнездява и в обитаеми места. През деня стои неподвижно по отворите на хралупи. Горската улулица ловува нощем. Храната ѝ е разнообразна. В нея доминират дребни мишевидни гризачи, само че когато не може да откри задоволително от тях, атакува и гълъби, гарги, дроздове, синигери, врабчета, гущери, жаби и твърдокрили инсекти.

 Кукумявката (Athene noctua) е вид птица от семейство сови, релативно дребна спрямо останалите представители на фамилията. Това е най-често срещаната сова в България. Обитава както обитаемоте места, по този начин и планинските региони до 2300 метра надморска височина. През есента и зимата слиза по-ниско в равнините и предпланините до към 900 метра. В България е непрекъснат тип. Могат да се разселят до към 50 километра и рядко по-далече от мястото на излюпване. Храни се извънредно с гризачи, заради което е изключително потребна птица.

 Чухал (Otus scops )Дължина на тялото: 20 см. Размах на крилата: 58 см. Оперение: Има дребни възрастови оценки. Възрастните от горната страна са сиви до сиво - кафяви с черни линии. Има светли петна и по добре изразени външни уши. Отдолу са с черни стволове на перата и белезникави шарки. От другите дребни типове сови се разграничават по това, че имат по-добре изразени уши. Те издават  много повтарящи се звуци наподобяващи на " чууу-чуу-чууу ". Обитават гори, паркове, градини, крайречни насаждения в предпланини и равнини.

Инфо: www.owls.alle.bg